Следколедна приказка

“Ще те арестувам, защото провокираш безредици и неподчинение на полицейско нареждане” -  С тези думи служител на МВР ме изтикваше по тротоара в посока към Кристал след разгонването на митинга пред НС. Думите му бяха в отговор на въпроса ми, защо трябва да ме блъска след като аз така или иначе се движа в желаната от него посока.

Хубаво де, може и да има право ченгето, но защо същия аргумент не беше използван за да бъдат арестувани двайсетте лумпена, които още от самото начало на протеста замеряха полицайте със снежни топки, камъни и ледени буци? Защо не ги арестуваха заради “провокация към безредеци и неподчинение”?

Имаше доста сбъркани неща на този протест, но действията на полицята за мен си остават неадекватни. Застанал до паметника на Царя не видях никъде наоколо ченгета или патрулка. Всичките над 1000 полицая (на моменти повече от протестиращите) бяха наблъскани зад огражденията пред парламента.  Един да имаше наблизо щеше да забележи качулатите младежи, които излизаха от масата събрали се протестиращи, събираха ледени късове и се връщаха обратно в тълпата за да замерят униформените. Групата на така наречените футболни фенове беше съвсем различима сред протестриращите. Издаваха ги облеклото и поведението им. При едноминутното мълчание в памет на Стоян Балтов единствено те продължаваха да пеят. Все едно казваха – “Ето ни. Тук сме. Нека всички ни видят”. Защо полицията не ги арестува без да атакува всичи протестиращи? Г-н Вътрешният Министър съобщи, че МВР са знаели за провокаторите и са предупредили организаторита на протеста. На самия протест не се видя да са предприети каквито и да е мерки в тази насока от Полицията. Защо не бяха неутрализирани провокаторите, след като, повтарям – те бяха много лесно различими? Ако действително от МВР са знаели, защо не предприеха нищо, което да защити гражданите? (Да припомня думите на Г-н Миков, че “вътрешното ведомство има много по-сериозен ресурс от този, който беше използван”)

Имало сигнал за Бомба. Добре де, как трябва да се реагира, ако на площада имаш 3000 човека и сигнал за бомба? Пускаш полицайте да бият всичко живо наред, като се надяваш че това е най-бързия начин да опразниш площада? Доста алтернативно. Не беше ли по лесно да излезе някой с мегафон и да съобщи? И Защо примерно парламента не беше опразнен? Странни работи. Така и не ми стана ясно, защо скочиха униформените – защото 20 лумпена им лазят по нервите или защото трябваше да очистят площада. Ми те доста съвестно го чистиха чак до Борисовата Градина. Това пък съвсем не ми е ясно. Как очакваш да се държи човек, когато го гониш като псе? Естествената реакция е да ти отговори. Ченгетата изтласкаха хората до кръстовището пред СУ и там можеха просто да се изтеглят. Хората щяха да постоят и да се разотидат. Но не. Продължиха да ги изтикват към Орлов Мост, като се водеха ръкопашни схватки с опасни бабички и тежко въоръжени студенти. (Пак да припомня думите на Г-н Миков, че “вътрешното ведомство има много по-сериозен ресурс от този, който беше използван”…)

Бре какъв радиус на действие има тази бомба, че чак до Борисовата Градина изтикаха хората?

Пак да се върна на лумпените. След голямата атака, ченгетата направиха няколко малки атаки. като използваха следната тактика. Десетина униформени се врязваха в тълпата под формата на клин, като разделяха протестиращите блъскайки ги със щитовете и се добираха до предварително набелязана жертва, която извличаха от тълпата. Защо не използваха с малко повече хора същата тактика да извлекат провокаторите, а тръгнаха в дълга редица и почнаха да бият всички наред?

Самата организация на МВР не беше като хората. Униформените нямаха мегафон за да ги чуят протестиращите, но и не използваха и тази на организаторите за да накарат хората да се разотидат. Даже я изключиха. Отделно загражденията бяха бутафорно наредени и всеки от тълпата лесно можеше да ги преодолее. Сега като гледам назад ми се струва, че всичко това беше една лоша постановка. Чудя се каква беше целта? Дали отговорът не се крие в думите на г-н Миков, че “сблъсъците са дискредитирали протестите като средство за изразяване на недоволство” и това казано в контекста на готвения законопроект за митингите, който предвижда да се забранят обществени прояви пред парламента и президенството?

(p.s. – Докато кордона от ченгета ни изтласкваше забелязах, че върху щитовете им има лепенка с лозунга “Не сте сами”… )

Добавям едно филмче за адекватните полицай:

http://www.dailymotion.com/tatkocarlo/video/x81a2w_movie_news

Коледна приказка

Коледа наближава. Празничното настроение се усеща по красивите софийски улици, изпълнени с мирис на коледни сладкиши, горещ шоколад поръсен с канела и печена тиква. Приказни светлини хвърлят причудливи сенки по модерните фасади на сградите. Навред пъплят щастливи хора с особен блясък в очите, гушнали под мишници пакети опаковани с разноцветна хартия. Всички са усмихнати с изключение на малка групичка пингвини, които гледат намръщено минувачите пред Коня. Хората се спират да погледнат Сърдитите и бързо отминават. Те не разбират, колко много са работили през годината пингвините и колко много, много извънреден труд са положили за да могат сега хората да са така усмихнати и щастливи. Боли ги, че в човешките очи не се чете разбиране, а само леко учудване. Наредени на опашка, пингвините усещат тежестта на чуждите погледи и нетърпеливо пристъпят от крак на крак. Опашката е дълга, пълзи едвам едвам и всеки от тях се моли да дойде по скоро редът му за да си вземе коледната премия и да се измете по бързо от този досаден площад пълен с усмихнати хора, които не спират да шушукат за премията му. ТЕ НЕ РАЗБИРАТ! Хората са неблагодарни създания. Животът им е лесен и те не разбират бремето на извънредния и усърден труд. Те мислят единствено за плажове и за тях годината е едно безкрайно лято. А пингвините мразят лятото и плажовете. И затова са сърдити също. Сърдити са и защото някакъв полу-пингвин полу-човек се е заял с тях и ги нарича с лоши думички подходящи повече за човеците (беше нещо свързано с хуманоидни фекалии). Та този индивид е решил да им развали и малкото коледно настроение, като непрекъснато ги разпитва дали знаят латински и дали пингвините правят секс като хората. Досадник. Няма ли кой да му скрои една шапка на този гологлав безопашат? Сърдити са и защото някакви други искат също да правят опашки пред Коня и да изместят тяхната. Да не би да се надяват, че ще вземат техните коледни премии заслужени с всяка капка пот (нищо, че пингвините не се потят). Сърдити са, защото техните другарчета от Европейския Обединен Съюз на Пингвините са им сърдити и не искат да ги поканят на празничното европейско парти, където има голяма вита баница с късметчета. Сърдити са, защото дори техният водач, Grande Pinguino (Penguino Gelato) не е поканен на партито и му се налага да пътува далеч на изток в единствената братско-пингвинска страна, която го уважава (за съжаление прекалено гореща за вкуса на един пингвин).

Хората гледат пингвините и си мислят “Тея с фраковете, кво ни гледат така сърдито. Ами ако вземем и ние да се намръщим?”

In Vivo

Оказва се, че милите ни депутати са хора, които винаги са готови да помогнат. Пресен пример са събитията развили се на заседание на Комисията по здравеопазването, когато един истински български мъж/депутат е предложил на жена с репродуктивен проблем да й направи бебе “in vivo”, след като не може “in vitro”.  (Младата жена е председател на пациентска организации, която защитават правата на жените с репродуктивни проблеми  и която се бори да създаде фонд за подпомагане на семейства с подобни проблеми. Самото заседание на комисията е било по този повод). Естествено това е подшушнато тихо на жената, вероятно защото депутатът се е притеснявал, че и други жени могат да потърсят помощта му. Поради тази причина неговият светъл пример е останал скрит за голяма част от колегите му. Нещо, за което може само да съжаляваме. Би било чудесно повече депутати да се включат в решаването на демографския проблем. Интересно дали  милото предложение е достигнало до слуха на стенографката на заседанието. Всъщност това май е без значение, защото се оказва, че части от стенограмата липсват. Дали въпросният депутат не се е притеснил от очертаващите се опашки от жени пред дома му?

За всички, които искат да разберат кой е този корав мъжага давам линк към Комисията по Здравеопазването. Нека повече хора се включим в издирването на този достоен българин-юнак!

Голямото Стопляне

Напоследък е доста модерно да се обсъжда проблема с глобалното затопляне. Смятам, че е добър момент и аз да се наредя на дългата върволица от разтревожени земляни, които са предвождани далеч напред от моя стар приятел Ал (не го бъркайте с Ал Бънди, нито с Алф, моля).

Провокиран съм от книгата на Майкъл Крайтън “State of Fear” и в по-малка степен от филма “The Inconvenient Truth”. Във фокус и при двете произведения е проблемът с глобалното затопляне, но заключенията са коренно различни. Нямам намерение да ги преразказвам (да, такъв съм – мързелив), а просто ще се спра на някой от основните аргументи, с една едничка цел – ДА ПРОВОКИРАМ! (това между другото е невероятен начин на общуване и познавам един човек, който го владее до съвършенство, което често го води до ръба на острието… ).

Какво е глобалното затопляне?

Да, да виждам десетките вдигнати ръце. Сигурен съм, че всеки е наясно и иска да го сподели. Ще цитирам – “Това е затоплянето на земната повърхност от излишъка на въглероден двуокис в атмосферата, причинен от изгарянето на изкопаеми горива”

Хм… Дали?

Според Крайтън има една сериозна неточност в горното определение и аз съм склонен да приема начина му на мислене:

“Глобалното затопляне е ХИПОТЕЗАТА, че повишените нива на въглероден двуокис и някой други газове причиняват увеличаване на средната температура на земната атмосфера, заради така наречения “парников ефект”".

Мисля, че разликата между двете твърдения е очевидна. Има два начина да елиминираме думата “хипотеза” от второто – или да докажем хитопезата с аргументи или да повярвяме безрезервно на първото твърдение. Въпрос на избор за всеки от нас. Аз си признавам чистосърдечно, че до скоро бях твърдо на страната на “вярващите”. Което от друга страна ще рече, че никога не съм си правил труда да проверявам изнасяните факти. “В нищо не вярваме така убедено, както в онова, за което знаем най-малко” – се казва в книгата на Крайтън. В крайна сметка навсякъде по инфоносителите – вестници, списания, телевизия и радио се говори, че хората причиняват глобалното затопляне. Ежедневно виждаме пиковете в температурите, тюхкаме се за изгубените дълги зими от преди петнайсет години (с комунизма ли си отидоха?:)), от телевизията ни заливат новини за продължителни суши в едни региони и бедствени наводнения в други. Всеки от нас е чувал за урагана Катрина и е гледал достатъчно за опустошените брегове на НЮ Орлийнс. Ледниците се топят и учени прогнозират повишаване на океанското ниво. Всички говорят (това не е скрита реклама на Вивател) за глобалното затопляне, а щом всички говорят значи то трябва да е истина. Хм…

Твърдение №1: Температурата са повишава глобално!

Факти: Средната температура на Земята се е повишила от 1880 до сега с 0.8 градуса по Целзий. Докато това важи в глобален мащаб, температурата в Антарктика през последните десетилетия не следва тази тенденция и там се наблюдава понижаване на температурата в континенталната част. Ето графика на изменението на температурата глобално:

http://data.giss.nasa.gov/gistemp/graphs/

Половината от това повишаване е осъществено между 1880 и 1940. Какво го е предизвикало след като в този период изхвърлянето на CO2 от човешката дейност е било нищожно? Интересно е да се погледне назад във времето, тоест да увеличим дължината на извадката, за да разчитаме на по точни резултати за изменението на температурата. Ето извадка за последните 2000 години:

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/c1/2000_Year_Temperature_Comparison.png

Вижда се, че през средновековието е имало подобен пик на температурата, какъвто наблюдаваме в момента. След това е последвало продължително застудяване. Температурния пик от 2004 може да бъде пренебрегнат, защото вероятно и през средновековието е имало такива “горещи” години, но реално няма как да бъдат отчетени. Ако се върнем още по-назад във времето ще видим това:

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/c2/Vostok-ice-core-petit.png

Вижда се, че в момента се намираме в период на затопляне, които е напълно цикличен, случва се приблизително на всеки 100 хиляди години и продължава около 15000-20000 години.

Твърдение №2: Ледниците се топят! Общото морско ниво може да се повиши с повече от 6 метра при загуба на ледения шелф в Гренландия и Антарктика, което ще доведе до унищожаване на бреговата ивица по цял свят.

Факти: Проучване със сатилити, събрали данни от последните десет години показва следното: Дебелината на Ледниците в Гренландия намалява по периферията (–42Gta–1) и се увеличава във втрешността (+53Gta–1), което като цяло дава увеличение на общата маса (+11Gta–1). Това увеличение се равнява на –0.03 mma–1 понижение на морското ниво. Ледниците в Западна Антарктика са загубили маса (–47Gta–1), докато в Източна Антарктика се наблюдава нарастване на масата (+16Gta–1), което като сума води до промяна от –31Gta–1, тоест +0.08 mma–1 повишаване на морското ниво. Общият Принос на тритте ледника е +0.05 mma–1. (5% от милиметър за десет години!) Ледниковият шелф (граничещия с океаните лед) показва намаляване на масата в Западна Антарктика –95Gta–1 и увеличаване на масата в Източна +142Gta–1.

Твърдение №3: Броят на ураганите и тяхната сила непрекъснато се увеличава!

Факти:Силата на ураганите е пряко свързана с температурата на водата, над която минават. При по-висока температура ураганът се “зарежда” с повече енергия. Според последните проучвания броят на на ураганите от IV-та и V-та степен се е увеличил. Колкото до честотата, единствено в Атлантическия океан се наблюдава повишаване, в световен мащаб тенденцията е обратна. Според Световната Метеорологична Организация, обаче, след 1940 година максималната сила на ураганите не се е променила, а максималният интензитет на ураганите е намалял.

Използвана информация:

http://ams.confex.com/ams/pdfpapers/87295.pdf

http://www.theregister.co.uk/2005/11/07/ice_sheets_thickening/

http://icesat.gsfc.nasa.gov/publications/IGS/mass_changes_2005.pdf

http://www.reason.com/news/show/34939.html

http://www.realclimate.org/index.php?p=18

http://svs.gsfc.nasa.gov/vis/a000000/a003100/a003188/index.html

Студена Бира

- Здрасти!
Мал отскочи назад като рикоширало гумено топче и изгледа хладилника подозрително.
- Какво става по-дяволите ? – изръмжа той
Малко неочаквано, но отговор последва:
- Благодаря, че попита – рече с басов глас хладилника – Ами, добре съм. Външната температура е нормална, а вътрешната ми е достатъчно ниска за да нямам проблеми с бактериологични форми на живот.
Мал въздъхна. Беше очевидно, че събеседникът му е бялата, висока два метра машина пред него.
“Пак тези проклети технологии” – рече си наум – “Забравил съм, какво е да живееш в града”. Спомни си, че последно беше идвал на гости при дъщеря си пред повече от пет години. И тогава доста неща го бяха стреснали, но говорещи предмети все още нямаше. Усети дълбоко в себе си студено чувство, същото което те сграбчва, когато разбереш, че си изгубил нещо безвъзвратно. Светът се променяше с невероятни темпове, сякаш се движеше по експоненциална функция и това го караше да се чувства все по-малко част от цивилизацията. Осъзна, че точно заради това мразеше града и посещенията при дъщеря си.
- Температурата ми започва да пада – прекъсна мислите му хладилникът – Желателно е да направиш избор, за да не изразходвам допълнително ток.
Мал направи две крачки към машината и я огледа. Вътрешността й беше разделена на множество секции, които съдържаха различни продукти. Всяка секция беше преградена с тънка плексигласова преграда, която очевидно се отваряше по електронен път. Част от външната страна на вратата беше заета от интерфейсен монитор, по който в момента вървеше анимирана реклама на Кока Кола с надпис – “The real thing”.
Коледа наближаваше.
- Пфу – рече Мал – Имаш ли бира?
Рекламата се смени и на нейно място се появи снимка на бирена бутилка. От дясната й страна се заизлива текст, който описваше съставките на напитката, процентното им съдържание, начина на производство и куп други глупости, които Мал нямаше никакво желания да чете.
- Да разбирам, че имаш “НовоБърно”, така ли?
- Да – отговори хладилникът – изстудявано е при температура от 1 градус 36 часа и …
- Престани! – прекъсна го Мал – и ми дай две бутилки.
Нещо примигна на екрана, след което хладилникът попита:
- Наистина ли искаш две бири? – последва предложение – Все пак си сам и може би една е достатъчна…
Това вече ядоса Мал.
- Спести си приказките и просто ми дай две бири. Всъщност … – Мал се огледа – Как разбра, че съм сам?
- Свързан съм към системата за сигурност на апартамента. Според нея в него в момента има само едно човешко същество от мъжки пол с височина 1.80 метра и….
Мал се сети за примигващите червени светлинки в ъглите на стаите.
- Добре, добре – изпъшка раздразнено – разбрах те. Дай ми сега проклетата бира.
- Всъщност – машината имитира пауза – не мога да ти дам бира, защото според анализа на АТС в тялото ти има повишено количество алкохол, а аз не мога да наруша първи закон на ИМ.
Мал зяпна изненадано.
- Не можеш… – заекна той – Анализа на АТС… Първи закон… Сигурно се шегуваш.
Умълча се, но след миг нещо като полуусмивка се прокрадна на лицето му – “Говорещ хладилник с програмирано чувство за хумор” -каза си – “Предполагам, че това е супер модерна екстра, за която дъщеря ми е платила допълнително.” – Засмя се на глас и се обърна към хладилника – Добре де,вързах се на майтапа ти. Дай сега две бири, че ожаднях зверски от толкова приказки.
- Според статистическо проучване на Хранителната Верига МегаМол разговорите с хладилниците, повишават с 5.24% покупките на напитки от страна на потребителите – докладва машината.
- Не ме интересува – изкрещя вбесен Мал – Дай ми шибаната бира!
- За съжаление не мога да пренебрегна анализа на АТС – отговори спокойно хладилника – Пренебрегването му ще доведе до нарушаване на първият закон, както вече споменах.
Мал гледаше втрещено. Някакъв малък лицев мускул точно под дясното му око започна да потрепва.
- Какво е АТС? – зададе въпроса с шумно изпускане на въздух. – И какво гласи първият закон на еди какво си?
Машината изстреля отговора веднага:
- АТС е Анализиращ Тоалетен Стол, тоест тоалетен стол с вграден анализатор на човешката урината и екскременти. ИМ е Интелигентна Машина. За най-лесен пример бих дал себе си. Първият закон на Интелигентните Машини е, че те не могат да причиняват вреда на човека или с бездействието си да допуснат на човека да бъде причинена вреда.
- Анализиращ Стол… – долното чене на Мал увисна във въздуха.
- Според информацията на АТС ти си посетил тоалетната преди 45.34 минути и анализът на урината показва, че нивото на алкохолът в тялото ти е много високо.
Мал се замисли. След като се прибра с дъщеря си не беше ходил по нужда. После се сети, че преди да излезе тя го накара да изсипе в тоалетната съдържанието на полупразни бутилка останали на масата от събирането с нейни приятели предната вечер. Стана му ясно, че за да надхитри досадната машина ще трябва да играе по нейните правила.
- Виж сега… Преди 45.34 минути..
- Вече са 45.48 – поправи го ИМ.
- Добре де, преди 45 нещо си минути дъщеря ми беше в къщи и ме накара да изсипя едни бутилки… Всъщност – замисли се – Нали можеш да провериш, че тогава не съм бил сам в къщи?
- Мога. – каза хладилникът – Моля, изчакай 0.003 секунди за да премина на активен режим заради това, че вратата ми все още е отворена. – На Мал му се стори, че долавя някакво бръмчене, което преди не беше чул. – Да, имало е и още едно човешко същество от женски пол с височина…
- Знам й височината. – Мал реши направо да излъже вместо да обяснява за бутилките – Просто искам да кажа, че не аз съм бил в тоалетната в споменатия момент и този анализ не ме касае.
- Според системата за сигурност съществото в тоалетната е било от мъжки пол. Имаме пълно съвпадение на 100%, че съществото, което в момента води разговор с мен е същото посетило тоалетната преди 46.35 минути.
Мал скръцна със зъби.
- Мда…
Осени го една идея.
- Я изчакай малко – той изтича до тоалетната и се шмугна вътре. Когато след половин минута се появи на лицето му грееше доволна усмивка.
- Хайде сега поискай последния анализ на приятелчето ти АТС – рече на хладилника.
- За нов анализ на АТС са му необходими 20.35 минути, така че…
- Двадесет минути! – Мал крещеше
- Но дори и да показва снижено ниво на алкохол аз ще го пренебрегна, защото 69.44 минути са напълно недостатъчни за изчистване на организма от продуктите на алкохола.
- Искаш да ми кажеш, че в следващите 6 часа вероятността да получа дори една бутилка бира клони към 0%?
- Реално e 3.467 процента – поправи го машината.
Мал направи единствено, което му оставаше.
- Майната ти! – извика и изключи захранването на хладилника.
Огледа внимателно секторите с продукти, намери този, който съдържаше бутилките с бира и се опита с върха на пръстите си да плъзне плексигласовата преграда.
Нищо не се случи.
- Преградите се отварят единствено от мен – машината отново накара Мал да подскочи – освен ако не влезеш през “режим на Възстановяване”. За това обаче ти трябва администраторска парола, а се съмнявам че я имаш. Между другото това със захранването беше тъпо, тъй като имам вграден UPS, който издържа над 2 часа.
Мал рухна на земята и заби втренчен поглед в пода.
- Искам просто една бира… – промълви едва чуто.
- Като спомена бира, ето някой факти – невъзмутимо изрече хладилника – “Бирата е слабоалкохолна напитка, която обикновено се приготвя от вода, малцов ечемик, хмел и ферментационна мая. Често се добавят други аромати или подсладители. През 2002 г. Д-р Арнд Лейке, проф. по физика в Мюнхенския университет, спечели Позорна награда с откритието, че пяната на бирата се разпада експоненциално също както радиоактивните вещества. Той открил, че всяка бира си има свой “период на полуразпад на пяната” по който може да бъде идентифицирана. Но този период зависи от температурата и възрастта на бирата. Бирата…”
- Можеш ли да ме свържеш със техническата поддръжка на фирмата майка?- прекъсна го Мал внезапно.
Хладилникът млъкна. На екрана му се появи пясъчен часовник, който започна да се върти. След малко часовникът изчезна и беше заменен от лицето на небръснат, мургав, млад мъж с определено недоспал вид.
- Добър ден, Аз съм Раджа Ананд и съм вашия помощник при проблеми с ИМХФ на фирма “КолдАсАйс”. С какво мога да ви помогна?
Мал се изправи срещу екрана.
- Хладилникът, закупен от вашата фирма, отказва да ми даде бутилка бира и съм крайно изнервен от този факт. Смятам…
- Ооопс … Изчакайте за момент, господине – лицето на младежа изчезна, заменено от музикално парче.
- По-дяволите – изръмжа Мал. – Прехвърли ме на изчакване, мръсника!
Мина близо минута преди Раджа да проговори отново. Сега обаче гласът му звучеше различно.
- Рестартирахте ли процесорния модул на ИМХФ, господине? – лицето на младежа не се появи. На негово място стоеше надпис “Техническа Поддръжка”.
- Какво е ИМХФ и къде е този процесорен модул?
- ИМХФ е Интелигентна Машина с Хладилни Функции, а процесорния модул е вграден във вратата на ИМХФ и всъщност е компонента, който съдържа Операционната Система и Псевдо Интелекта на машината. За ваше удобство ще го рестартирам отдалечено, но ще изгубим връзка за 30 секунди.
Екранът примигна и угасна. След малко присветна отново и по него бързо започнаха да се изписват дълги команди на черен фон. “Операционна Система в хладилник?”- зачуди се Мал. – “Преди 15 години единствено настолните компютри използваха ОС”
Мислите му бяха прекъснати от до болка познат глас.
- Ако очакваш да забравя за анализа и да ти дам бира, не си познал. – Стори му се, че чува тихо кискане.
На екрана се зареди графичен интерфейс, последван от картинка с Дядо Коледа и шейна теглена от 8 елена, върху която лежеше хладилник и чували пълни с някакви неща. “Бири?” – помисли си Мал с тъга. Еленчетата и симпатичния дядка се свиха в облаче снежен прах, трансформирайки се иконка. Надписът – “Техническа Поддръжка” се появи отново.
- Доведе ли рестарта до разрешаване на наблюдавания проблем? – попита Раджа Едикойси.
- Доведе единствено до това да съм още по-бесен отколкото преди да ви се обадя. – кресна Мал, съвсем изгубил търпение.
- Значи трябва да проверим настройките на вашия хладилник.
- Къде са тези настройки?
- Виждате ли долу в левия ъгъл на екрана икона изобразяваща дядо мраз подпрян на хладилник и…
- Да, да виждам я – рече нетърпеливо Мал, загледан злобно в дребния старчок, който надигаше бутилка… кока- кола (дали пък не беше бира, мамка му, нямаше как да е сигурен при тази големина на фигурата)
- Активирайте я и отидете на последния таб, където под опцията “Ниво на сигурност”…
- Иска ми администраторска парола – прекъсна го Мал
- Добре, значи я въведете.
- Не я знам!
- Нали е ваш хладилника? – думите прозвучаха с известно подозрение.
- Да, всъщност не.. на дъщеря ми е.
- Значи й се обадете да ви каже паролата.
- Не мога.. не искам, всъщност писна ми от тия глупости. Просто накарайте проклетия хладилник да ми даде бира.
- Няма как да стане. Вероятно дъщеря ви е активирала най-високо ниво на сигурност, което обикновено се използва за ограничаване достъпа на деца до определени продукти, а и също така за…
- Вие очевидно сте некомпетентен и не може да ми помогнете – изрева Мал, стиснал юмруци – Искам да говоря със хората над вас! Искам проблемът ми да се разреши!
- Преди да ви прехвърля към второто ниво се налага да завършим началната процедура с въпроси от по-общ характер. Възможно е хладилникът ви да е да е заразен с вирус или да сте претърпели DoS атака от хакери. Качена ли е последната версия на антивирусна програма?
- Моля? – искрена изненада се изписа на лицето на Мал. – Какви вируси, какви атаки? Та това е един прост хладилник!
- Грешите. – поправи го Раджа Едикойси – Това е ИМХФ от трето поколение, а не прост хладилник. Процесорната му мощ се равнява на 953.845 TFLOPS, което е приблизително 1000 пъти повече от тази на конзолите за игри произвеждани преди 10 години.
- 953… – Нещо в начина на говорене на младежа от “Техническата Поддръжка” му напомняше на… – “По-дяволите” – измърмори Мал. Осъзна, че всъщност не разговаряше с Раджа Есикойси. Мръсникът го беше прехвърлил към някаква Интелигента Машина, която беше обучена да осигурява Техническа Поддръжка на клиентите на “КолдАсАйс”.
Поредната Машина.
Усмихна се.
Време беше да приключва с тази история.
Взе от плота на мивката малък, овален, предмет и бавно, наслаждавайки се на момента пристъпи към хладилника. Застана пред него и с всичка сила стовари предмета върху плексигласовата преграда, отделяща бирата от външния свят.
Чу се силно изхрущяване. Плексигласът се нацепи на триъгълници и освободи място за ръката на Мал. Той измъкна две студени бутилки, тресна вратата на хладилника, отпусна се на пода и положи пред себе си покритите с ледени капки шишета. В очите му се четеше задоволство.
- Така – рече той – време е.
Мал изтегли капачките за металните клупчета отстрани и вдигна едната бутилка към устните си. В този момент две тънки гласчета запяха в хор:
- Уви, Срокът на годност изтече, тъй че няма да се пие тази бира вече…
С ужас, който може да се види само в очите на човек видял плъх под завивката си, Мал зяпна бутилките. Чу се тихо съскане, след което течността започна да се превръща в пияна, а пияната започна да излиза от бутилката и да се разлива по пода.
- Да – каза едни басов глас – Забравих да ти кажа, че бирата е с изтекъл срок на годност и ако се опиташ да я изпиеш тя ще се саморазпадне, като периода й на полуразпад се равнява на 2.347…..

Двадесет етажа по-надолу, едно малко момиченце търкалящо снежна топка в снега се сепна и се изправи, заслушано в далечния вик, който разкъса предколедната тишина….

Матрицата, Sony и далечното бъдеще

Чували ли сте за Cyberkinetics Neurotechnology Systems? Не, това е не е измислена корпорация от sci-fi роман, а действително съществуваща компания, която се занимава със създаването на мозъчно-компютърни интърфейси за хора с увреждания на гръбначния стълб (квадриплегици). А за BrainGate чували ли сте? И да не сте вероятно вече сте се досетили, че това е първият продукт на споменатата комнапия. BrainGate е силициев чип, състоящ се от сто електрода, по-тънки от косъм, който се имплантира в сегмент на мозъка наречен “двигателен кортекс”. Идеята зад този чип е проста. Когато човек пожелае да премести предмет с ръката си, кортикалните неврони от областта на мозъка отговорна за движението на крайниците, изстрелват поредица от електроимпулси с определен, строго специфичен модел към гръбначния стълб, който от своя страна предава сигналите към мускулите. Тоест имаме три стъпки – мозък-> гръбначен стълб -> мускули. Традиционните решения (опити за решения) при гръбначномозъчни травми са да бъде осигурена нова преносна среда на сигналите между мозъка и мускулите (нервните влакна не регенерират). Идеята на BrainGate обаче е друга. Чипът приема импулсите и директно ги предава през оптични влакна към мускулите. Тоест ролята на гръбначния стълб се елиминира.

За момента е постигнат известен успех. Проведен е опит с пациент, който само с мисълта си е успял да премести курсура на мишката върху компютърен екран. Тоест оптичните влакна са били свързани към комютърна система, а не към мускулите. Проведен е и успешен опит с механична ръка, която също е била задвижвана от мисълта на пациента.

Всичко това е чудесно, но има един сериозен недостатък.

Налага се да се “клъцва и реже”. Тоест налага се хирургическа интревенция в мозъка за имплантиране на чипа. А това, както и да го погледнем е кофти работа.

Тук леко се разочаровах от цялата идея на BrainGate, защото определено това не е начина за реализиране на една бъдеща Виртуална Реалност. Никак не ми се ще някой да бърника в мозъка ми.

А вие?

Замислих се за това докъде сме стигнали с опита си да създадем реална алтернатива на света около нас. За да се получи номера, се налага да излъжем сетивата си. А това определено не е никак лесно. По отношение на зрението и слуха имаме огромен напредък – видеоизабраженията вече имат висока степен на достоверност, пространствения звук е реализиран. До тук добре, но само картина и звук не са достатъчни. Трябва ни мирис, трябва ни усещане за студено и топло, трябва ни сетивност за допир, вибрация и болка. А постигането на това е адски, адски сложно. Аз лично смятам, че реализирането на съвършено копие на нашия свят, ала Матрицата, никога няма да е възможно. (И слава Богу!)

Спирам до тук с размислите за ВР, ще ги оставя за друг пост. Това, което исках да каже е, че опитите да се излъже сетивността са на ниво човешко тяло. Създават се ръкавици, които да имитират докосване; екзоскелети, които да реализират движение и т.н. Обаче има и друг подход – всичко това да стане на ниво човешки мозък. (Всъщност точно както си е в Матрицата – с каска на главата). Да се подават електроимпулси директно към определени области в мозъка и да се приемат подобни сигнали в обратната посока. Така нуждата от специални облекла, feedback устройства и тонове кабели около тялото ни отпада. Естествено това налага да познаваме много добре спецификата на всеки сигнал, който изпращаме или получаваме от невроните на мозъка. При другия метод не е така. За подаване на сигнали използваме тялото, което е един опростен интърфейс за комуникация със заобикалящия го свят.

Е, възможно ли е да реализираме каската в Матрицата? (Там определено не се налагаше имплантиране на чипове и наличието на хирург)

Има такива опити и те се реализират с използването на техника известа като “transcranial magnetic stimulation” (не ми се превежда, демек мързи ме, разбирайте го както искате). В обще линни се използва магнитно поле, което индуцира ток в определени области на мозъка. Тук обаче има един съществен проблем – много е трудно да се фокусира полето в малка област на мозъка. Значи ни трябва друг подход.

Преди време си мислех върху този проблем (не че съм тръгнал аз до го решавам, де) и се сетих за нещо, което бях чел за насочения звук. Насочен звук, ли? Какво пък е това, ще реагирате. Ами с няколко думи това е вече реализирана техника, при която звукът може да се насочва точно както светлинния лъч. Тоест, ако в една и съща стая има двама души и е пусната музика е напълно възможно да я чува само единия, кьм който е насочен звукът. Номерът може да стане с гигантски колони (примерно колкото един блок) насочени в определена посока. Тъй като вълните от спектъра на чуваемост ще бъдат многократно по-малки от колоните (тези които чуваме са с дължина на вълната от няколко сантиметра до няколко метра), то звукът няма да се разпространяма във вскички посоки, а само в определена (така разправят хората, дето ги разбират тия работи). В случая гигантските колони се постигат с ултразвук. Ултразвукът има много къса дължина и съответно дори излъчван от нормални колони, ще се движи само в определена посока. Получава се лъч, който може да е много дълъг (или висок колкото един блок…) и всъщност този лъч почва да играе роля на колона. (Баси… уж щях да го кажа с няколко думи)

Та четейки, това тогава се зачудих дали не може да се използа подобна техника с насочване в опредерена област и при реализиране на Матрикс-каската (използването на светлинен лъч май няма как да стане ).

Това беше преди време. Бях забравил тотално тия мисли, до преди няколко дни когато попаднах на това:

http://www.newscientist.com/article.ns?id=mg18624944.600

Ако не ви се чете, ще кажа с няколко думи за какво иде реч. Сони патентовали идеята да за вкарване на сетивна информация директно в човешкия мозък чрез устройство, което ще изстрелва ултразвук. Устройството ще се използа за реализиране на усещания във ВР.

Мамка му… Не е ли крайно време и аз да започна да патентовам идейте си?

В тая новина две неща са интересни (без да броя загубените милиони от моя страна:)) Първото е, че се патентова идея (не че е нещо ново де)- но да изкажа възмущението си, струва ми се абсурдно, бъг в системата на западното общество ( е да де те Сони са японци, но.. ) . Ако всеки тръгне да патентова идеи света ще стане доста скучно място. В крайна сметка само големите компании ще могат да си го позволяват, което ще им гарантира приходи вовеки веков. Сега, ако на някой друг му хрумне същата идея и как да я реализира (те Сони нищо не са реализирали за момента, дори не са почнали да го мислят самото устройство) какво следва? Ами ще се наложи да плаща яки лицензи на Сони или да работи за тях. Тъпо.

Второто интересно – какво ще стане ако се комбинира идеята на Сони за предаване на сетивните усещания с идеята за насочения звук от далечно разстояние? Хмм… Мен лично това доста ме плаши.

Разговор с неочакван край със стар познат на Алфа Кентавър

Алфа Кентавър е най-близката до Земята звездна система, на 4,2–4, светлинни години. Алфа Кентавър А е една от трите звезди съставляващи тази най-ярка система в южното съзвездие Кентавър и беше крайната цел на пътуването ми. Жълтата звезда е със спектрален клас G2, точно както нашето Слънце. Цветът й и температурата са същите, както на Слънцето. От години звездата е приютила около себе си най-голямата отбранителна станция на Обединените Сили. Аз обичам да се отбивам в едноименната местната кръчма, където човек може да срещне най-странните типове, събрани от всички крайща на познатата ни вселена и на чаша синтетична бира да научи последните новини от войната с алудрианците.

 

Както обикновено кръчмата се пръскаше по шевовете. Зърнах няколко познати физиомутри накацали на бара. Тук бяха мазния журналист от Локатор.нюз, наемника от руските спец части с прякора Съдията и търговеца на радиоактивни материали с течнокристалната татуировка на левия крак и ръката. Кимнах им и се отправих в дъното на заведението, където в компанията на масивната си сянка седеше фигура, забила поглед в чашата пред себе си. Човекът пред мен беше жива легенда, най-великият герой от сблъсъка с алундрианците – Сам “Сериозния” Стоун.

 

- Проблеми? – дръпнах стол и се настаних срещу нега. Със Сам се знаехме отдавна.

 

- Duke is not dead! – изсъска Сам. Всеки път, когато беше ядосан той говореше на английски, а той винаги беше ядосан.

 

- Мислех, че загина преди няколко години при атаката на Марс – учудих се.

 

Сам ме погледна, но не каза нищо. Вместо това извади малка портативна горелка с инкрустиран надпис “Smoking kills, Sam kills too” и запали дебела пура.

 

- I am fucking serious, man! – извика ми сред облаци дим.

 

Dukе беше другият най-велик герой от войната и аз разбирах как се чувства в този момент Сам.

 

- Предполагам е изгубил доста от способностите си през годините, в които го нямаше – опитах се да успокоя Сам.

 

В този момент покрай масата мина някакъв тип с черна тениска с надпис Duke .. нещо си .. Forever. Обърнах се и проследих погледа на Сам. Гледаше мъжът с тениската както когато хилядите алундрианци се бяха изправили срещу него в тунелите под пирамидите на пустинната планета. “Ще те смачкам” – прочетох в очите му.

 

- Hey, didn’t I kick your ass two rooms back? – изрева Сам към непознатия.

 

В този момент от някъде се появиха двама хървати с извезан флаг на куртките им и се нахвърлиха върху типът с черната тениска.

 

Настана меле. Някъде зад мен се появи Съдията с бутилка водка, но в този момент беше атакуван от дребен тип с дъска за хляб в ръката. Чу се изпукване на кости. Реших, че е време да изчезвам. Докато се изнасях към вратата на кръчмата забелязах мазното журналистче да се хвърля под една маса и да крещи – “Пребиха ме!”. До него търговецът му пригласяше с репликата -”It’s not my fault!”.

 

Изритах вратата и изскочих навън. Там ме очакваше изненада. Пред мен стояха стотици смъртоносни извънземни гледащи ме с насмешка. Убих ги лесно. Просто се наведох за да отворя път на картечния огън на Сам, който ме бе последвал през вратата. Последното, което чух преди да изпадна в безсъзнание беше бойният му вик:

 

- Аааааааааааааааааааааааа!

 

Това на английски ли беше?